“Върху варосания бял таван на стаята му прелетяха две-три птици, но блясъкът им се стопи в съня му.
Сега увисналият лунен пейзаж се вдига и разгъва ароматните си цветове над нашия герой. И той излиза, светещ от студа, завинаги обърнал гръб на пролетта, която повече не съществува.”