“Но може би никого той не възнагради като мен малко преди да почине. Карлос веднъж за винаги даде отговор на въпроса дали е разумно и уместно да се преследват "амбициозни" цели в терапията с терминално болните. Когато последно го посетих в болницата, той беше толкова слаб, че едва се движеше, но вдигна глава, стисна ръката ми и прошепна:
- Благодаря. Благодаря, че спаси живота ми.”