“Писането на стихотворения беше начин да обичаш нещата, така знаех открай време, да ги съхраняваш, да ги преживяваш повторно; и дори повече от това – беше начин да живееш по-пълноценно, да насищаш опита с по-богат смисъл (...) почудих се дали всъщност не обръщах гръб на нещата, когато ги превръщах в стихотворения, дали вместо да съхранявам света, не бягах от него.”