“Без страх и без страст дочаках
неочакваната радост
сякаш падане от планината.
На сладки праскови ухае радостта,
на цяла долина от сладки праскови.
Аз съм окончателно радостен.
Държах се за сламка и сламката изгоря.
Сега съм радостен
в пространството радостно.
В края на щастието е цялата радост.
Няма щастие.
Печалбите на разума са вятър и мъгла.
Но радостна е цялата безкрайност.
Цялата безкрайност е очакване
да падна в радостта й.
Няма жажда за щастие, когато си радостен.
Сега съм радостен
и не бягам след измамното щастие.
Щастие няма.
Щастието на разума е капан за глупаци
в навалицата от алчни граждани.
Радостта е безплатна,
безкрайна и окончателна.”