“Още тогава млади брачни двойки, наистина като самотно, но интересно явление, се женеха само със свидетели и след подписването заменяха празненствата със скромен обяд. Когато споменахме за такава сватба пред родителите, те веднага възнегодуваха:
- Ако ще се жените, то, за бога, направете човешка сватба.
Аз си представях сватбата като късометражен филм. Весело, но елегантно, като във филмите на Жан Реноар?! Това за съжаление беше невъзможно. Нашите семейства нямаха селска ипотека. Заради приятелите и роднините, но и заради общото настроение беше трудно да се избегне шофьорската култура, в която в крайна сметка потъваха всички. Купуваха плочите на „Биело дугме“, наслаждаваха се на пастирския рокендрол, но в джобовете и женските си чанти носеха касетки, резерва, която всъщност беше израз на действителната им културологична принадлежност. С най-голямо удоволствие слушаха примитивна музика, появила се на това пространство, на което си даваха среща Ориентът, Средиземноморието и англо-американското влияние. Мелодии и текстове, които всъщност не бяха нито едното, нито второто, нито третото. Турбо-фолкът ми напомняше пешкирите в румънските хотели по времето на Чаушеско, които се разпадаха при допира с мокрото лице , и за да се пресъздаде действителното впечатление за този предмет, бе достатъчна само една дума: боклук. Същото беше и с тази музика – тя беше и си остана музика, която за съжаление изразяваше чувствата на по-голямата част от населението на СФРЮ!”