“Така че има разсъдък в безразсъдството. Когато донасям на Бьоси кафе и парче коледен пай, да не говорим за случаите, когато му свивам и цигара, тогава го залива спокойствие, такова блажено спокойствие. Никога не съм имал проблеми, когато съм го къпал, и никога не ми е налитал, макар да е посягал да убие няколко лекари. Значи това е то разсъдъкът в безразсъдството. Ако всички са лоши с теб, не ти остава никой, с когото да бъдеш добър. Пациентите разбират това. Макар че са умствено увредени, сърцата им бият като на всички други.”