“Полковникът е шегаджия. За него всеки десантник гърлото ще ти прегризе. Не е проста работа да получиш такова уважение от тях. Подчиняват се на всеки по-горен началник, но не всеки уважават и хитрият като звяр диверсант знае хиляди начини за демонстриране на своето уважение или неуважение към командира си. А за какво уважават те Кравцов? Затова, че той не крие и не се опитва да скрие зверската си природа. Диверсантите са сигурни, че човешката природа е порочна и непоправима. Най-добре го знаят. Те рискуват всеки ден живота си и всеки ден имат възможност да наблюдават човека на границата на смъртта. И затова делят хората на добри и лоши. Добър, според техните разбирания, е онзи човек, който не крие звяра вътре в себе си. А онзи, който се старае да изглежда добър, той е опасен. Най-опасните хора са демонстриращите не само положителните си качества, но и вътрешно вярващите, че са добри. Отвратителният долен престъпник може да убие човек или десет души, или сто. Но престъпникът никога не убива милиони. Милиони убиват само онези, които се смятат за добри. Робеспиеровци стават не престъпниците, а най-добрите, най-хуманните хора. И гилотината е измислена не от престъпниците, а от хуманистите. Най-чудовищните престъпления в историята са извършили хора, които не са пили водка, не са пушили, не са изневерявали на жените си и са хранили катеричките с ръка.
Момчетата, с които сега преживяме царевицата, са сигурни, че човек може да бъде добър само до определена граница. Ако животът ги притисне, добрите хора ще станат лоши и това може да се случи в най-неподходящия момент. За да не бъдат изненадани от такава промяна, по-добре да си нямат работа с добрите. По-добре е да имат работа с онези, които сега са лоши. Поне ще знаеш какво да очакваш от него, когато съдбата ти се озъби. В това отношение полковник Кравцов е свой човек за тях.”