“Тъй и човешката мисъл строи невидимата структура на своя живот и всеки човек сам за себе си познава тайните на тази структура, нейните гънки, грапавините й, ливадите й, мрачните й лесове. Човешката мисъл прониква и в подземията, ве тъй светла, прониква и в кладенците, в най-фантастичните лабиринти на изворите, тъй както бебето с рев разтваря пазвата на майката, за да потърси изворите.”