“Онази сутрин, след като ме уволниха, се прибрах и застанах пред къщи с новите си работни обувки. Мама беше платила за тези обувки толкова, колкото беше месечната ни сметка за ток. Мисля, че тогава разбрах какво означава срам и какъв е цветът му. Срамът не е черен, като мръсотията, както си мислех. Срамът има цвета на нова бяла униформа, за която майка ти е изкарала пари с цяла нощ гладене, бяла, без петънце или капчица мръсотия от работа.”