“Има хора, чието преживяване на живота е толкова различно от нашето собствено, че ги наричаме луди. За чисто удобство. Наричаме ги така, за да се освободим от поемането на отговорност за тяхното място в човешката общност. И затова ги изпращаме в приюти, затваряме ги, за да не се виждат и чуват, зад заключени врати. Но за тях няма разлика между това, което ние смятаме за сънища и кошмари, и света, в който протича всекидневният им живот... Според тях може да има святост в дървета и жаби, живи богове в огъня и водата и глас във вихрушката, към който, ако само се вслушаме, те ще насочат вниманието ни... Те не живеят в “други светове”, а в едно измерение на този свят, което ние от страх отказваме да приемем.”