“Има моменти, в които всичко се променя до неузнаваемост и човек изпитва нужда да се хване за нещо сигурно. Или да си въобразява, че има нещо сигурно наоколо... За да продължиш, ти трябва поне малко увереност. Ясно ми е, че никога за нищо не можем да сме абсолютно уверени; че нещата обикновено не са или бели, или черни, а понякога ту са бели, ту – черни и никой не знае защо... но поне в началото да са бели, нали така. Поне в началото да изглеждат бели, защото: какъв е смисълът да почваме каквото и да било със съмнения, че нещата може би все пак са черни?”