“Изобщо всичко, което става според един определен механизъм или има своя теория априори, не е обект на историята. Теорията и историята са напълно противополoжни. Човекът има история само защото това, което ще извърши, не може да се пресметне предварително според никоя теория. Дотолкова произволът е богът на историята. Митологията ни кара да започнем историята с първата крачка от господството на инстинкта към сферата на свободата, със загубата на златния век или с грехопадението, т.е. с първата изява на произвола. В идеите на философите историята завършва с царството на разума, т.е. със златния век на правото, когато всеки произвол ще е изчезнал от земята и човекът ще се е върнал свободно в същата точка, в която първоначално го е поставила природата и която той е напуснал, когато е започнала историята.”