“Всеки, който обича, умира. Защото неговата мисъл, забравяйки себе си, винаги се обръща към любимия. Ако не мисли за себе си, той очевидно не мисли в себе си. Затова и дейността на душата не се осъществява в самата нея, доколкото главното нейно действие е мисленето. А който не действа в себе си, и не съществува в себе си. Защото битието е действието са равнозначни. Нито има битие без действие, нито действието надхвърля самото битие. Никой не действа там, където не е, и винаги действа там, където е. Следователно душата на влюбения не е в него, защото не действа в самия него. Щом не е в него, тя и не живее в него самия. Който не живее, е мъртъв. Значи всеки, който обича, е мъртъв в себе си. Живее ли той поне в другия? Разбира се.”