“Една малка трилистна детелинка рано сутринта кихна силно и гневно:
- На какво прилича това? Никой не ми обръща внимание! Никой не ме забелязва! И защо? Защото имам само три листенца. Ще трябва да отида на лекар и да разбера как да ми порасне четвърто.
Лекар в градината беше Мотиката. Нищо не можеше да я спре, когато лекуваше цветята от плевелите.
- Госпожо Мотико - проплака трилистната детелинка, - толкова съм нещастна! Кажете, моля, как да ми порасне четвърто листенце, за да мога и аз да се радвам на всеобщо внимание?
- Глупава си ти, това ще ти кажа! - отговори Мотиката. - Виж се - живееш, зеленееш, поливат те, никой не те закача! ...
- Е, да, но ... - въздъхна трилистната детелинка, - но четирилистните ...
- Глупава! Това е четирилистната детелина, - прекъсна я Мотиката. - Ти знаеш ли какво става с четирилистните ти сестри, след като ги откъснат?
- Не - промълви трилистната детелинка.
- Така си и знаех! - продължи Мотиката. Увяхват за два часа и никой не се интересува от тях. Ти такава съдба ли искаш?
- Не-е-е ... Аз ... - обърка се детелинката и млъкна. Млъкна и повече никога не заговори за своите мечти, но от време на време в съня си се виждаше с четири листенца и това я караше да потръпва от радост.”