“Покачих се на тавана. Светнах с батерийката и заварих най-големия безпорядък на света. Стари сандъчета, изпочупени кресла, извехтял абажур, легени и кофи, продънени, разбира се, парцали, кутии и какво ли не, рамки от картини, опънати платна, засъхнали бои, счупени четки. Непроходимо. Аз, обяснимо не влизам никога в този таван. Но жената? Така ли ѝ е отмиляло всичко, та не е изхвърлила ненужните вещи, да измете, да подреди?”