“Ако това е сън, накрая става невъзможно да се пробудиш от него.
Не сънят, самото пробуждане гори.
Има сутрини, когато няма никакво съмнение: някой друг е спал. Не съм бил аз. Оттам и този студ. Без предходна нощ, една сигурна нощ, денят е толкова крехък. Какво ли може да ти даде покой. Какво изобщо съществува, което не създаваш сам. Този ден ще измине напразно, като сух лист между пръстите ще се натроши и ще стане на прах.”