“Сезоните на миналото образуваха планини в него, имената и лицата се блъскаха едни други в търсене на допълнително място, а претоварването от незабравени думи и дела го оставяха с разширени от ужас очи. По правило от времето се очакваше да лекува цялата болка, нали така? Ала ножът на неодобрението на покойния му баща отказваше да се притъпи, независимо от отминаващите месеци.”