“Няма рай, и ад няма - проумя изведнъж Анатолия. - Щастието е нашият рай, горестите - нашият ад. И нашият Бог е навсякъде, навред е не само защото е всемогъщ, но и защото е онези невидими нишки, които ни свързват един с друг.”