“И макар да бяха мръсни години, неудобни години, години на натъртени крака, въшливи, пиянски, покрити със струпеи, клошарски, отвратителни години, те бяха и доста освобождаващи. Не мисля, че съм се чувствал по-свободен от времето, прекарано с Уолтър. Това е разковничето на стигането до дъното. Вече не ти пука от падането. Както казваше другарят ми в един от по-смислените си афоризми, “Най-хубавите нарциси винаги растат от лайна”