“И така си връви живото. Ората се сбират на погребенеа, изпрачат с некво мрачно упорство пореднио си приател, рогньина, юбов, избръшат си сбръчканио ъглец на очето, исекнат си цифките, преглътнат слъзите, препцуват си орисиата през зъбевци и продлъжават напреде. Попрегръбени, пообръгнали, поочукани. Додек мое ...”