“Надбягващи се алени звезди блещукаха на кръглия таван и Грейди, напръскана от светлината им, замаяна от техния вихър, потъна в това небе-убежище; някакъв далечен глас от земята стигна до нея: чуваш ли? чу ли как казах, че си аристократка? Като насън си помисли, че гласът е на Клайд, макар че звучеше съвсем като Питър! Косата й се вееше победоносно и палеше пространството. Танцуваха, докато музиката секна, и в същия момент звездите угаснаха.”