“От известно време взе да ми се струва, че хората, живели преди нас, не са изчезнали. Те са пак тук, както и преди, просто съществуваме с тях в различни измерения. Минаваме по едни и същи улици, но сме взаимно невидими. Движим се, и зад стъклените фасади на новите здания аз виждам очертанията на някогашните сгради: класическите фронтони и наивните еркери, претенциозните ажурни порти и черно-белите бариери.
Всичко, което някога е било, и всички, които някога са живели, остават завинаги.”