“В самолета започнах да се паникьосвам за предстоящото четене. Следвах правилото да избягвам, доколкото е възможно, срещи с други писатели; те само се обезсилват взаимно, купонясвайки заедно, клюкарствайки заедно, мрънкайки заедно. Почти всички писатели, които познавам, се считат за безсмъртни и неоценени, докато простата истина е, че пишат лошо. Повечето писатели не са особено приятни хора и докато летях, си мислех, Господи, пак се почва: ще се срещнем, ще го намразя, а след това ще направя и стиховете му. Бил винаги ми казваше: преценявай писателя, не човека. Но аз съм емоционален тил и не мога да не преценявам и двете.”