“Тези, които търсят власт на всяка цена, забелязват обществената слабост — някакъв страх, който могат да яхнат, и така да стигнат до високите постове. Това може да са етнически различия — както е в този случай — или може би различно количество меланин в кожата; някоя различна философия или религия; а защо не употребата на наркотици, проявите на насилие, икономическата криза, молитвата в училище или поругаването (английският глагол desecrate означава буквално „правя несвещен“) на националното знаме.
Какъвто и да е проблемът, бързото решение е да се премахнат част от свободите в Декларацията за правата на гражданите. Да, през 1942 г. американците от японски произход бяха защитени от Декларацията за правата, но ние все пак ги затворихме — в крайна сметка се водеше война. Да, има конституционни забрани срещу безпричинните обиски и арести, но водим война срещу наркотиците, а престъпността излиза от контрол. Да, има свобода на словото, но нали не искаме тук да се мотаят чужди автори и да проповядват чужди идеологии? Претекстът се променя всяка година, но резултатът е същият: концентриране на повече власт в по-малко ръце и потискане на различните мнения — дори и когато опитът ясно показва рисковете от подобни действия.”