“- Предполагам, че като легнем в гробището в Шръхон, Маргарет ще говори за нас, както ние говорим сега за татко – подхвърли Мери.
- Тя ще казва на момчето си само хубави и приятни неща. Ще му казва, Бог да ги прости, свестни хора бяха, не бяха ходили на училище и нямаха пари, и нямаха и особено възпитание, ама не бяха никак лоши. Като си припомням всичко сега, мисля, че бяха едни нормални, почтени дъртаци – обясни Джеймси.
- Няма пък! – трoпна с крак Маргарет.
- Правилно, Маргарет – каза Мери. – Все неговото да се чува. Ей го Джо, той си има образованието и е начетен мъж, не като тоя смешник горе на сеното, който дрънка за десет учени.
- Е, и докъде ме доведе моят ученост, Мери?
- До важна правителствена длъжност – изкрещя към тях Джеймси. Спряха работата, за да се насмеят до насита, после отново се извърнаха към копите.”