“Ценностите на науката и ценностите на демокрацията са много сходни, а в редица случаи са неразличими. Науката и демокрацията са се появили — в цивилизованите си превъплъщения — по едно и също време на едно и също място, в Гърция през VII и VI в. пр.Хр. Науката дава власт на всеки, който си даде труд да я изучи (макар че мнозина систематично са лишавани от тази възможност). Науката се подхранва от и дори изисква свободен обмен на идеи. Нейните ценности са противоположното на потайността. Науката не поддържа специални предимства или привилегировани позиции. Както науката, така и демокрацията поощряват неконвенционалните мнения и разпалените дискусии. И двете изискват адекватни причини, смислени доводи и строги стандарти на доказателственост и почтеност. Науката предоставя начини да бъде изобличен блъфът на тези, които само се преструват, че знаят. Тя е крепост срещу мистицизма и суеверието, срещу прилагането на религията в области, където няма място за нея. Ако останем верни на нейните ценности, тя ще ни покаже кога ни лъжат. Науката ни помага да поправим грешките си, преди да е станало късно. Колкото по-голямо разпространение получат нейният език, правила и методи, толкова по-голям шанс имаме да запазим това, което са имали предвид Томас Джеферсън и неговите колеги. Но творенията на науката позволяват на демокрацията да бъде покварена много по-лесно, отколкото си е мечтал който и да било прединдустриален демагог.”