“Част от мен смята, че е по-добре да продължим като досега, да се държим така, сякаш не знаем колко несъвместими сме били един с друг. Ще боли по-малко. Може би е по-добре от закъсняло признание. От крехкия и несигурен поглед към това какви можеше да бъдат нещата помежду ни. Казвам си, че така ще се породи единствено съжаление, а каква полза от него? Загубата ни е безвъзвратна.”