“Беше ми дошло до гуша, гадеше ми се от приказки по въпроса за битието и познанието, при положение че всичко наоколо бе една мистерия, която напираше да се разкрие: вехтата дървесина на чиновете, слънчевият диск оттатък прозорците и покривите, напразният полет на тополените пухчета в юнския въздух. Така де: мигар можеха всички философи и всички упражнения на света, взети заедно, да създадат тази мушичка? Не. А и да я разберат не бяха способни, и това беше срам и позор, трябваше да се открие друг начин.”