“И аз съм бил скитник, но както разбирате, само донякъде, защото знаех, че един ден литературният ми труд ще бъде възнаграден със социална обезпеченост. Не съм бил истински бродяга като онези останали без всякаква надежда освен съкровената вечна надежда, с която човек се сдобива, докато спи в празни вагони, носещи се през долината на Салинас в горещото януарско слънце, наситено със Златна Вечност, към Сан Хосе, където някакви хора със сурови лица ще го изгледат презрително и ще му дадат нещо да хапне и да пийне – край железопътната линия или на брега на Гуадалупе Крийк.”