“Габи се задушава под юргана. Болезнено сухите ѝ очи се впиват в мрака и възтановяват лицето на Гошо, но отзад изниква друг образ - сянката на Петър. "Не искам да мисля за него, отказвам, бях забравила, искам отново да забравя, мога да го направя, ще забравя". Габи стиска зъби и юмруци, сякаш усилието и волята могат да преборят паметта.”