“Мама, без да иска, бе съсипала една книга - четена на терасата, оставена до включения котлон, корицата и първите двайсет страници се бяха овъглили.
- Ще я купя още днес - извини се мама, - има я в книжарницата.
- Много добре. Купи я и я сложи във фурната, ако щеш. На мен ми трябва ТАЗИ книга! Та-зи! Разбираш ли?
Мама не разбираше, аз не разбирах, но станахме свидетели как татко възстанови изгорелите страници: беше намерена същата хартия, беше нарязана в същия формат и понеже в печатницата на профкомбината нямаха шрифт на полусветло латине 12 пункта, татко, тих и упорит кат монах, за два месеца написа на ръка страниците. С печатарско мастило и специално перо.
...
- Всеки екземпляр си има свое индивидуално пространство, как не го разбираш? - прибра татко книгата в библиотеката с молба да не се смесва готвенето с четенето и обратно.”