“Бях на седемнайсет години; втората любов и първите нощни безпокойства занимаваха цялото ми свободно време, за материалната страна на живота през ум не ми минаваше - пък и върху фона на общото благополучие на семейството ми никакво наследство не можеше особено да изпъкне, но сега ми е съвсем странно и дори ми е малко неприятно да мисля, че през кратката година, докато владеех това обречено наследство, бях твърде погълнат от баналностите на младостта – губеща вече първичните си багри, - за да изпитам каквото и да било допълнително удоволствие от веществената собственост върху къщата и дебрите, които душата ми и без това владееше, или каквато и да било досада, когато болшевишкият преврат за една нощ унищожи тази веществена собственост.”