“При мен се получава най-добре така: подхвърлям идеята на някой приятел, той пита за подробностите и аз започвам да ги измислям и избистрям в движение. По средата той ме прекъсва и без да знае, че по-нататък не съм го доизмислил, нетърпеливо поема нещата в свои ръце, за да покаже, че и него си го бива и е прозрял идеята ми до края. Аз само кимам и повтарям, да, да, точно така... И накрая планът е готов, а най-хубавото е, че сме го измислили заедно!”