“Нещастието си има и добрите страни: вкъщи вече разполагах със стаята си и с правото да чета. Никога не бях чела толкова, колкото в този период: поглъщах книгите както за да компенсирам дългото нечетене, така и за да мога да посрещна приближаващата криза. Тези, които смятат, че четенето е бягство, са много далеч от истината: да четеш, означава да се сблъскаш с реалността в най-концентрирания й вид, което, колкото и да е странно, е по-малко ужасяващо от това да си имаш работа с размитите й форми.”