“Ако на триста шейсет и осма страница ти иде да се откажеш, задължително трябва да спреш. Не, не да се откажеш. Просто да спреш. Веднага. На средата на думата, ако там те е свáрило желанието да захвърлиш проклетата книга.
...Разбира се, има книги, които ми се иска не просто да захвърля, ами направо да накъсам на парченца. Или да ги дера бавно, страница по страница...
Разбира се, триста шейсет и осмата страница е условно понятие ... Има романи, които никога не стигат до своята триста шейсет и осма страница. Има и такива, които направо започват от нея. Опитните писатели, почти винаги успяват да я заобиколят някак в своите писания. Но опитният читател винаги надушва, че тя е някъде там, макар и ненаписана ...”