“ЩЕ имаме ли своя къща?
Когато ще сме вече спомен,
част от дъжда, под който се любехме,
песъчинки отмити в езерото?
Ще имаме ли своя къща?
В която ще тичат децата ни,
създадени на раздяла -
плът и бъдеще на сенките ни?”