“Има градове, от чиято бивша красота ми избиват сълзи. Такъв град е Санкт Петербург. Има и такива, които ме галванизират, покачват нивото на адреналина в кръвта ми и ми замъгляват погледа. Такъв град е Ню Йорк.
Има градове, които съществуват единствено благодарение на реките си. Махни им реките, и ще се превърнат в най-обикновено петно. Такъв град е Белград.
Има градове, чиято красота лежи в обещанието на бреговете и океаните. Махни обещанието, и ще останат само мегаоазиси. Такъв град е Лос Анджелис.
Има градове, които съчетават несъвместими неща, каквито са мощта и меланхолията например. Такъв град е Берлин. Има и градове, на които им трябва съвсем малко грим, за да бъдат наредени сред най-хубавите градове в света. Такъв град е Будапеща.
Красотата на града я фиксира окото на наблюдателя. А знае се, че колкото очи, толкова и красиви неща.
из есето "Амстердам, Амстердам”