“Младостта на Манниа приличаше на цъфтежа на китайските сливови дървета в студените януарски дни. Тогава цветчетата се появяват над сухите, изгризани, неразлистени още клони, потръпвайки в студения въздух между края на зимата и началото на пролетта; самотни, лишени от своите другари, обречени да увехнат, да се задоволят само със собственото си ухание и да бленуват самотно за миналите часове между безрадостните клони, когато другите дървета – праскови, круши и така нататък – почват да цъфтят задружно.”