Andrei Platonov

“Болтовете, крановете и старите манометри, които стояха винаги на масата му, не можеха да разсеят тъгата му – той ги гледаше и не се чувстваше в тяхната компания. Нещо го въртеше като свредел отвътре, сякаш сърцето му скърцаше на някакъв обратен, необичаен ход. Захар Павлович все не можеше да забрави малкото мършаво тяло на Прошка, който се влечеше по линията към далечината, затрупана от грамадната, сякаш рухнала природа. Захар Павлович мислеше без ясни представи и сложни думи, само с топлината на впечатлителните си сетива и това му стигаше, за да страда. Той виждаше мъката на Прошка, който сам не знаеше, че страда, виждаше железопътната линия, която работеше отделно от Прошка и от неговия объркан живот, и никак не можеше да разбере какво става, само скърбеше и скръбта му беше без име.”


Andrei Platonov, Chevengur
Read more quotes from Andrei Platonov


Share this quote:
Twitter icon

Friends Who Liked This Quote


To see what your friends thought of this quote, please sign up!

2 likes
All Members Who Liked This Quote



This Quote Is From

Chevengur Chevengur by Andrei Platonov
696 ratings, average rating, 59 reviews

Browse By Tag