“Да, наистина, ако Тони бе успял да вижда по-ясно, да действа по-решително, да се придържа към по-истински морални ценности, да не се примирява тъй лесно с кротката леност, която отначало наричаше щастие, а сетне задоволство. Ако Тони не беше страхлив, не разчиташе на чуждото одобрение за собственото си самочувствие... и тъй нататък, цяла поредица от предположения, водещи към финалната хипотеза: например ако Тони не беше Тони.

Но Тони продължава да бъде Тони - човек, намиращ утеха в собствената си упоритост.”