“Разговорът изглажда бръчките на колебанието, раздува се и навлиза в дисонансна фаза, като от един момент нататък започва все повече да му се изплъзва. Тъгата за някои е обществен враг номер едно, а за други като него е пръв приятел. Зарязва Ирена и жълтеникавата атмосфера и излиза навън с чашата си с малко вино в нея. Гледа звездите - флегматични и седефени, като в стихотворение на поет от ХVІІІ век. Или от ХІХ-ти – айде, за един век няма да издребняваме.”