“Страх ли те е от мен?- шепне Изабел.
"Не- мисля аз и клатя глава.- Ти си единственият човек, от когото не ме е страх. Дори и когато казвам думи. Пред теб те никога не са прекалено големи, нито са смешни. Ти винаги ги разбираш, защото все още живееш в един свят, в който между думите и чувствата няма разлика, а лъжата и миражът са едно и също нещо...”