“Човечество обичам те
защото предпочиташ да лъскаш ботушите на
успеха вместо да разпиташ чия душа виси от
верижката на часовника му което би било неловко и за двете

страни и защото
без капка колебание аплодираш всяка
песен съдържаща думите родина дом и
майка изпята в стария хауърд

Човечество обичам те защото
когато я закъсаш си залагаш
разсъдъка за да си купиш пиене а когато
си фрашкан с пари гордостта те кара

да не стъпваш в заложната къща и
защото непрекъснато вършиш
безобразия и преди
всичко в собствения си дом

Човечество обичам те защото
непрестанно пъхаш тайната на
живота в гащите си и забравяш
че е там и сядаш

на нея
и защото безспир
съчиняваш стихове в скута
на смъртта Човечество

мразя те

(1925)”