“Така, както ме гледате, ще станат точно двайсет години, откакто не съм се вълнувал. В дълбочина, искам да кажа. Естествено, понякога някоя лека вълничка набраздява повърхността; никой, млади момко, не може да избегне полъха на вятъра. Но в дълбочина, нищо. Пълно спокойствие, тиня. Ни най-малко вълнение. Впрочем, изобщо не зная какво има там, на дъното, никога не съм поглеждал, не смея. От друга страна, съвсем сигурно е, че има нещо. Скрито в тинята. Залепено за дъното. Свито на топка. Напълно обезумяло. Стаило дъх. Настръхнало. Тракащо със зъби. Брр, брр ... И знаете ли какво е то? Животът, млади момко, животът...”