“Стилът на душата
Какво ви става на вас двамата, Елсуорт? Защо водите този разговор- за нищото. Лицата на хората и първото впечатление не означават нищо.
„Това, мила моя Кики” заговори той, с мек и далечен глас, като да даваше отговор не на нея, а на собствената си мисъл, „ е една от нашите на- големи заблуди” Няма нищо по- забележително от човешкото лице. Нито пък по- красноречиво. Ние всъщност не можем никога да опознаем друг човек, освен в първия миг, в който очите ни го срещнат. Защото в този миг, ние разбираме всичко. Хората обаче рядко сме толкова мъдри, за да разгадаем това знание. Мислила ли си някога за стила на душата, Кики?”
„Кое?”
Стилът на душата. Помниш ли какво е казал известният философ, който е говорил за стила на една цивилизация? Той го е нарекъл „ стил”. Казал е, че това е най- подходящата дума съумял да открие. Казал е, че всяка цивилизация има един базов принцип, една единствена висша предопределяща концепция и всяко усилие на човека в тази цивилизация е подчинен подсъзнателно и неотменимо на този един принцип.
Аз мисля, Кики, че също така всяка душа си има свой собствен стил. Своя основна тема. Ще я видиш отразена в всяка негова мисъл, всяко действие и желание. Единственият императив в това същество. Дори години прекарани в учене на човека няма да ти я покажат, но лицето му, то ще ти я покаже. Трябва да изпишеш томове книги, за да опишеш човека. Помисли за неговото лице, Нищо друго не ти е необходимо.”
Това звучи невероятно, Елсуорт. Много нечестно, ако е истина. То би съблякло човешката същност пред теб.

Дори по- лошо от това. То те оставя и теб гол пред тях самите. Ти предаваш себе си чрез начина, по- който реагираш на определено лице. На определен тип лице... Стилът на душата.... Няма нищо по- важно на земята от човеците. Няма нищо по- важно за човешките същества от отношението им един към друг.”