“Ройс извади кинжала си и го заби в масата:
— Погледни острието. Светло или тъмно е?
Ейдриън подозрително сви очи. Ярката повърхност на Алвърстоун ослепително отразяваше свещта.
— Светло.
Ройс кимна:
— Сега надникни отсам и погледни откъм мен.
Ейдриън се приведе, надничайки от другата страна на масата, където падащите върху острието сенки го правеха да изглежда черно като сажди.
— Същият кинжал — обясни Ройс, — ала от твоето място беше светъл, а аз го виждам тъмен. И кой е правият?
— Нито един от двама ни — отвърна Ейдриън.
— Не — отвърна партньорът му. — Това е грешката, която повечето хора допускат, а го правят, защото не могат да проумеят истината.
— Която е…?
— Че и двамата сме прави. Една истина не отрича друга. Истината не лежи в обекта, а в това как го виждаме.”