“Косите ти са бели, но очите ти са същите. Ръцете ти треперят, но очите ти са същите. И бръчките-дълбоки, но очите ти са същите. И болките-жестоки, но очите ти са същите. Приведен е гърбът ти, но очите ти са същите. По-бавен е умът ти, но очите ти са същите. Душата може и да плаче, но очите ти са същите. Най-хубавото е обаче, че аз в очите ти съм същата!”