“За кой ли път по този бряг преминаха
едно момиче и едно момче,
живели по 16 год.
и значи общо 32.

За кой ли път те спореха разпалено
по темата, наречена "съдба",
и мислеха, че всичко са узнали
щом знаят, че съдбата е борба.


И мислеха, че много лесно скриват
това, което крият всеки път,
но вярваха, че докато са живи
те никога не ще се разделят.


А от безкрайно старо време знай се -
16 и 16 е 16,
а никога не 32.

Но има ли значение, когато
света се гледа с 4 очи
и радостта е двойно по-голяма,
а мъката наполовина гори?

За кой ли път по този бряг преминаха
едно момиче и едно момче,
живели по 16 години,
а общо, значи - 32.

Край тях се смееше незабелязано
морето, този вечен великан -
голямо, като обич неизказана
и синьо, като път неизвървян.”