“- Във Венеция казваш за тълпата от хора, че не гледат твоите филми, но обичат да те снимат.
- Ако излезеш с мен на улицата, ще останеш с впечатлението, че моите филми са хит и че хората се избиват да ги гледат, но не е така. Ако изляза от къщи на разходка и тръгна по Парк авеню, след една пресечка ще ме спре някой, след още две ще ме спре друг или пък някой ще извика от някоя кола. Мислиш си: „Господи, всички тези хора ме обичат?“ Обаче не идват да гледат филмите ми.
- Пречи ли ти това, че не можеш да останеш незабелязан тук в Ню Йорк?
- Не ми харесва, но не ме ядосва или нещо такова. Хората са много мили. Обикновено просто казват „Вие сте страхотен“, или „Много обичам вашите филми.“ Никой никога не казва нищо лошо. Ако не те харесват, обикновено просто те игнорират. Хората, които говорят с теб, са по принцип доброжелателни. А аз се научих да казвам „Благодаря“. Когато бях по-млад, преди да стана известен, едно от най-големите удоволствия за мен беше да пиша на улицата. Правех дълги разходки из града и мислех, обмислях пиесите, филмите, идеите си. Вече не мога да правя това.
- Вече не смееш да седнеш на тротоара…
- Не, не мога. Но дори когато се разхождам, не мога да се съсредоточа. Хората ме заговарят. Понякога съвсем не ми върви – някой ме застига и казва: „Здравейте, вие сте най-добрият режисьор, когото познавам, и сте чудесен.“ Човекът върви до мен и иска да бъде мил, а аз не искам да бъда груб. Не знае как да каже „харесвам вашите филми“ и да си продължи по пътя.”