“Винаги съм се опитвал да избягвам филмите ми да се превръщат в събития. Аз просто искам да работя – това е всичко. Да пускам филмите, за да ги видят хората, и да продължавам да правя нови филми. Надявам се да живея дълго и да съм здрав, за да мога да работя през цялото време и като остарея, да погледан назад и да кажа: „Направих 50 филма и някои от тях са отлични, някои не са толкова добри, а някои са смешни…“ Не искам да изпадам в ситуацията, в която се намират много режисьори на моята възраст – да правят един филм на няколко години и той да е Голям събитие. Ето затова винаги съм се възхищавал на Бергман. Той си работи тихо на своя остров, прави някой малък филм и го пуска, и после започва да работи по следващия. Работата е важна за мен. Не крайният успех или провал, парите или одобрението на критиката. Важното е, че работата ти е част от ежедневието ти и можеш да живееш прилично. Можеш, както е в моя случай, да правиш и другите неща, които искаш да правиш. Аз обичам да свиря, обичам да виждам децата си, обичам да ходя на ресторант, обичам да се разхождам и да гледам спорни състезания и т.н. Когато едновременно с това работиш, животът ти е хубави и пълноценен.”